32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;