10 Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!
11 Насилието порасна в тояга за беззаконието <им>; Нищо не <ще остане> от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да <остане> великолепие между тях.
12 Времето дойде, денят наближи; Който купува да се не радва; И който продава да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.
13 Защото продавачът няма да притежава наново продаденото <от него>, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.
14 Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.
15 Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.
16 А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.