1 И след тези събития Навутей Иезраелецът имаше лозе в Иезраел, близу до дома на Ахаава Самарийския цар.
2 И говори Ахаав на Навутея и рече: дай ми лозето си да го имам за градина на зеле, понеже е близу до дома ми; и ще ти дам вместо него по-добро лозе от него, или, ако ти е угодно, ще ти дам цената в сребро.
3 И Навутей рече Ахааву: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследие.
4 И дойде Ахаав в дома си дряхъл и огорчен за тази дума която му каза Навутей Иезраелецът и рече: Не ща да ти дам бащиното си наследие. И легна на одъра си та отвърна лицето си, и не яде хляб.
5 И дойде при него Иезавел жена му та му рече: Защо е духът ти дряхъл, та не ядеш хляб?
6 А той й тече: Понеже говорих на Навутей Иезраелеца и рекох му: Дай ми лозето си с сребро; или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
7 И рече му Иезавел жена му: Ти ли сега царуваш над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърдцето ти: аз ще ти дам лозето на Навутея Иезраелеца.