13 И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището.
15 Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти.
16 Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите.
17 Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе.
18 Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й.