33 Затова сега нека господарят ми, царят, не взема това нещо присърце, да си казва, че всичките царски синове са мъртви; защото само Амнон е мъртъв.
34 А Авесалом избяга. И момчето, което беше на стража, повдигна очите си и погледна, и ето, много хора идваха по пътя зад него, откъм планината.
35 И Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват; както каза слугата ти, така е станало.
36 И щом свърши да говори, ето, царските синове дойдоха и издигнаха гласовете си, и заплакаха. Също и царят и всичките му слуги плакаха много горчиво.
37 А Авесалом избяга и отиде при гесурския цар Талмай, сина на Амиуд. И Давид скърбеше за сина си всеки ден.
38 Така Авесалом избяга и отиде в Гесур, и беше там три години.
39 А цар Давид копнееше да отиде при Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.