7 И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни.
8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни – всички ние сме Твой народ.
10 Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя.
11 Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени.
12 При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?