13 Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне,
14 като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“
15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16 Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.
17 Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.
18 Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда.
19 Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,