22 Той не стори грях, нито устата Му изрече лъжа.
23 Когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а поверяваше това на Праведния Съдия.
24 Той Сам възнесе с тялото Си нашите грехове на кръстното дърво, за да бъдем мъртви за греховете и да живеем за правдата – чрез Неговата рана се изцелихте.
25 Защото бяхте като заблудени овце, но сега се завърнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души.