Авакум 1:7-13 НП

7 Страшни и ужасни са те, от тях самите произлизат съдът и властта им.

8 Конете им са по-бързи от пантери и по-свирепи от вълци привечер; конниците им препускат стремително; ездачите им идват отдалече, налетяват като орел, който се спуска върху плячка.

9 Всички идват за грабеж, с устремени напред лица те залавят пленници като пясък.

10 Надсмиват се над царете и князете за тях са за подигравка; присмиват се над всяка крепост, защото издигат обсаден вал и я превземат.

11 След това се понасят като стихиен вятър и продължават разрушителния си поход; мощта им е тяхното божество.“

12 Господи, не си ли Ти отвека Моят Бог, Светият мой, Безсмъртният? Ние няма да умрем! Ти, Господи, си ги определил за съд. Скала моя! Ти си ги подготвил за наказание.

13 На чистите Ти очи не е свойствено да гледат злодеяния и Ти не можеш да гледаш как се извършват потисничества. А защо гледаш злодеи и си безмълвен, когато нечестив човек поглъща по-праведния от него?