10 Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“
11 Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“
12 После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава.
13 И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“
14 И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.