2 Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.
3 И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите.
4 Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя
5 и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области.
6 Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“
7 Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите.
8 Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“