21 „Ако някой съгреши или извърши престъпление пред Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено като залог, или откраднато, или го изнуди за нещо,
22 или намери нещо изгубено и отрече това, или се закълне лъжливо за нещо, което е грях, ако хората го извършват,
23 тогава ако е съгрешил и стане виновен, нека да върне откраднатото или отнетото чрез неправда, или повереното му, или изгубеното, което е намерил,
24 или всичко онова, за което лъжливо се е заклел; нека да го върне в пълен размер и към това да прибави една пета; и да го даде на онзи, на когото принадлежи, в деня когато принася жертва за вина.
25 Заради вината си да принесе на Господа при свещеника жертва за вина, както обикновено – овен без недостатък от стадото;
26 свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му се прости, каквото и да е сторил, за всичко, в което се е провинил.“