5 По улиците препускат бесни колесници, струпват се безредно по площади; по своя вид те са като факли, профучават като мълнии.
6 Той си спомня за своите силни вождове; те се спъват при своя бяг, устремени са към нейните градски стени – обсадната защита вече е готова.
7 Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен.
8 А Хуццав бива разголена, отведена заедно със своите робини, стенещи като гълъбици, те се удрят по гърдите.
9 И Ниневия – като водоем, препълнен с вода, са нейните води. А те бягат: „Спрете се, устоявайте!“ Но никой не се обръща.
10 „Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.
11 Пустош и опустошение, и разорение! И покрусено сърце, и треперене на колене, и сред всички – болезнен гърч в кръста, и лицата на всички тях са побледнели.