1 В същия ден, когато четяха от Мойсеевата книга на глас пред народа, откриха в нея, че амонци и моавци не трябва никога да влизат в Божието общество,
2 защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия.
3 И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.
4 Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия
5 една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците.
6 Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна.
7 Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом,