2 Викаха ги пророците, а те отбягваха от тях, принасяха жертва на вааловци и кадяха на истукани.
3 Аз сам учих Ефрем да ходи, водих ги за ръцете им, а те не разбраха, че ги лекувам.
4 С човеколюбие, с връзките на любовта ги привличах, Аз бях за тях Този, Който сваля хомота от челюстите им и кротко им предлага храна.
5 Той няма да се върне в Египет, но Асур ще му бъде цар, защото Ефрем пожела да се обърне към Мене.
6 И меч ще връхлети върху градовете му, ще унищожи техните защитници и ще ги погълне заради техните замисли.
7 Народът Ми упорства в отстъпничеството си от Мене и въпреки че го призовават към Всевишния, той не се извисява единодушно.
8 Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми.