21 то с каква грижовност съдеше Своите синове, с чиито предци сключи под клетва Завет и им обеща добрини!
22 Ти поучаваш нас, докато наказваш хилядократно враговете ни, та когато ние съдим, да мислим за Твоята доброта, а когато Ти ни съдиш, да очакваме милост.
23 Затова и Ти измъчваше чрез собствената им поквара онези нечестиви, които прекарваха живота си в безразсъдство.
24 Подмамени като глупави деца, те бяха отишли твърде далеч по пътя на заблудата и почитаха като богове животни, които дори сред враговете им бяха презирани.
25 И за да станат за присмех, Ти ги наказа като неразумни деца.
26 Но понеже не се вразумиха от този присмех като наказание, те заслужено трябваше да изпитат Божия съд.
27 Защото в страданията си те възнегодуваха против онова, което смятаха за богове и което се превърна за тях в наказание. Така те познаха истинския Бог, за Когото преди не искаха нищо да знаят. Затова ги постигна и най-тежката присъда.