22 И тази храна, която приличаше на сняг и лед, издържаше на огъня и не се топеше, за да разберат, че огънят, който е лумнал в градушката и проблясва в дъжда, е унищожил само плодовете на враговете им.
23 Напротив, когато трябваше да се нахранят праведните, огънят губеше силата си.
24 Защото сътвореното да служи на Тебе, Твореца, се разгаря, за да накаже неправедните, и утихва, за да стори добро на вярващите в Тебе.
25 Ето защо и тогава то служеше на Твоята благодат, която храни всички, и се превръщаше във всичко според желанието на нуждаещите се,
26 за да узнаят Твоите синове, които обикна, Господи, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово съхранява вярващите в Тебе.
27 Защото онова, което не се повреждаше от огъня, щом се нагрееше от слабите слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
28 за да бъде известно, че трябва да изпреварваме слънцето с благодарност към Тебе и да Ти се кланяме, като се обръщаме към изгрева на светлината.