23 Напротив, когато трябваше да се нахранят праведните, огънят губеше силата си.
24 Защото сътвореното да служи на Тебе, Твореца, се разгаря, за да накаже неправедните, и утихва, за да стори добро на вярващите в Тебе.
25 Ето защо и тогава то служеше на Твоята благодат, която храни всички, и се превръщаше във всичко според желанието на нуждаещите се,
26 за да узнаят Твоите синове, които обикна, Господи, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово съхранява вярващите в Тебе.
27 Защото онова, което не се повреждаше от огъня, щом се нагрееше от слабите слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
28 за да бъде известно, че трябва да изпреварваме слънцето с благодарност към Тебе и да Ти се кланяме, като се обръщаме към изгрева на светлината.
29 Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.