12 колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.
13 И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят,
14 те бяха подгонени от зловещи призраци, загубиха присъствие на духа, връхлетени от внезапен и неочакван страх.
15 И така, който където беше легнал, се превръщаше в пленник, заключен без окови в тъмница.
16 Било той земеделец или пастир, или на изнурителна работа в пустинята, никой не можеше да избегне отредената му съдба.
17 Защото всички бяха оковани в една и съща верига на тъмнината. Дали вятър фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, дали шумят буйни води,
18 или отеква грохот от падащи скали, дали скокливи животни невидимо притичват, или се чува рев на свирепи зверове, дали се разнася ехо от планинските дълбини – всичко това им внушаваше страх.