4 Дори и най-скритото място, където търсеха убежище, не ги избавяше от страха – зловещи звуци ехтяха около тях, явяваха се мрачни видения със свирепи лица.
5 И никаква огнена сила не можеше да проникне в мрака, нито сияйният блясък на звездите беше в състояние да озари онази страшна нощ.
6 Пред тях се самозапалваха огньове, изпълващи с ужас, и от уплаха пред неясните видения гледката пред очите им ставаше още по-страшна.
7 Измамите на вълшебническото изкуство се оказаха безсилни, а превъзнасяният ум бе изложен на присмех.
8 Защото онези, които обещаваха да прогонят страха и ужаса от душата на страдащите, сами се поболяха от позорно малодушие.
9 И макар уж да не се плашеха от никаква опасност, те примряха от страх при появата на зверовете и съскащите влечуги и дори се бояха да погледнат въздуха, от който наникъде не може да се избяга.
10 Защото страхът свидетелства за безчестие и така то само се наказва. Гонено от съвестта, то винаги се бои от най-лошото.