7 Измамите на вълшебническото изкуство се оказаха безсилни, а превъзнасяният ум бе изложен на присмех.
8 Защото онези, които обещаваха да прогонят страха и ужаса от душата на страдащите, сами се поболяха от позорно малодушие.
9 И макар уж да не се плашеха от никаква опасност, те примряха от страх при появата на зверовете и съскащите влечуги и дори се бояха да погледнат въздуха, от който наникъде не може да се избяга.
10 Защото страхът свидетелства за безчестие и така то само се наказва. Гонено от съвестта, то винаги се бои от най-лошото.
11 А страхът не е нищо друго освен лишаване от помощта, която би ни дал разумът;
12 колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.
13 И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят,