11 С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят –
12 всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение.
13 И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.
14 Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход,
15 Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя.
16 Тя носеше остър меч – Твоята неотменима заповед, и като се изправи, изпълни всичко със смърт. Стъпила върху земята, тя докосваше небето.
17 Внезапно ужасни видения смутиха съня им и ги връхлетяха ненадейни страхове.