16 А когато се завърна у дома си, при нея ще търся покой, защото в обноските ѝ няма грубост, нито скръб в съжителството с нея, а радост и веселие.
17 Като си представях тези неща, почувствах в сърцето си, че родството с мъдростта носи безсмъртие,
18 приятелството с нея – истинска наслада, усилията на ръцете ѝ – неизчерпаемо богатство, постоянното общуване с нея – разум, съвместните разговори – известност. И тръгнах да я търся, за да я взема за съпруга.
19 Аз бях даровито дете и ми бе отредена душа, склонна към добро.
20 Нещо повече – добър по душа, аз влязох в безгрешно тяло.
21 И след като разбрах, че иначе няма да мога да я притежавам, освен ако Бог не ми я дари – да знаеш обаче от кого е този дар също е проява на разум, – аз се обърнах към Господа, помолих Му се и Му казах с цялото си сърце: