1 След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му.
2 Тогава Давид каза: „Ще бъда благосклонен към Анон, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мене.“ И Давид изпрати свои хора да го утешат от мъката по баща му. Но когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците при Анон, за да го утешат,
3 амонитските водачи попитаха Анон: „Нима мислиш, че от почит към баща ти Давид е изпратил при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли тук, за да разузнаят и огледат земята, за да я нападнат?“
4 Тогава Анон хвана пратениците на Давид, обръсна ги, подряза дрехите им наполовина до кръста и ги отпрати.
5 Някои известиха на Давид за стореното с неговите пратеници. А Давид изпрати хора да ги посрещнат и тъй като бяха така унизени, нареди да им предадат от името на царя: „Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.“