3 амонитските водачи попитаха Анон: „Нима мислиш, че от почит към баща ти Давид е изпратил при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли тук, за да разузнаят и огледат земята, за да я нападнат?“
4 Тогава Анон хвана пратениците на Давид, обръсна ги, подряза дрехите им наполовина до кръста и ги отпрати.
5 Някои известиха на Давид за стореното с неговите пратеници. А Давид изпрати хора да ги посрещнат и тъй като бяха така унизени, нареди да им предадат от името на царя: „Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.“
6 И когато амонците разбраха, че са станали омразни на Давид, Анон и амонците изпратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сува.
7 И наеха също тридесет и две хиляди колесници и царя на Маах с народа му. Те дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонците от своите градове и излязоха на война.
8 Когато чу за това, Давид изпрати Йоав с цялата войска боеспособни мъже.
9 Амонците излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които дойдоха, застанаха отделно в открито поле.