11 Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: „Избери си едно наказание:
12 три години глад или три месеца да те преследват враговете ти и техният меч да те достига, или три дена Господен меч и мор по земята и Господен ангел да погубва наред из пределите на Израил.“ Помисли какво да отговоря на Онзи, Който ме е изпратил.“
13 А Давид отговори на Гад: „Много ми е тежко! Но по-добре да съм в ръцете на Господа – голяма е Неговата милост, само да не падна в човешки ръце.“
14 И Господ прати мор на Израил и погинаха седемдесет хиляди израилтяни.
15 Бог изпрати ангел в Йерусалим, за да го изтреби; но когато той започна да изтребва, Господ видя и се разкая за злото, и каза на ангела, който изтребваше: „Стига вече, свали ръката си!“ А в това време Господният ангел беше над хармана на йевусееца Орна.
16 Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон.
17 И Давид се обърна към Бога: „Нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло. А тези овце какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека наказанието Ти е върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да не погине той!“