1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: „Синът ми Соломон, когото Бог избра за мой наследник, е млад и неопитен, а делото е велико, защото този градеж не е за човек, а за Господа Бога.
2 Аз положих всички усилия да приготвя за дома на своя Бог злато за златните предмети, сребро за сребърните, мед за медните, желязо за железните, дърво за дървените, скъпоценни и полускъпоценни камъни, красиви и разноцветни, и много мрамор.
3 И още, понеже домът на моя Бог ми е на сърце, за него давам и съкровищата си от злато и сребро освен всичко онова, което съм приготвил за святия дом,
4 а именно: три хиляди таланта чисто злато от Офир и седем хиляди таланта чисто сребро за покриване стените на сградите,
5 за всички изделия от злато и сребро и за всичко, което изисква работа на изкусни ръце. А от вас ще направи ли днес някой доброволен принос на Господа?“
6 Тогава водачите на израилските родове и племена, хилядниците, стотниците и царските надзорници дадоха своите пожертвувания.
7 И дариха за работата при Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.