10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: „Благословен си, Господи, Боже на нашия баща Израил, от векове за векове!
11 Твои са, Господи, величието и силата, и славата, и великолепието, и блясъкът, защото всичко на небето и на земята е Твое. Твое е, Господи, царството и Ти си Владетел над всичко!
12 От Тебе са богатството и славата. Ти властваш над всичко и в Твоята ръка са могъществото и силата, и в Твоята власт е да въздигнеш и укрепиш всеки.
13 Сега, Боже наш, ние Ти благодарим и възхваляваме Твоето величествено име.
14 Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе!
15 Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно.
16 Господи, Боже наш! Всичкото това богатство, което приготвихме, за да съградим дом за Твоето свято име, е от Твоята ръка и всичко е Твое.