14 Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе!
15 Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно.
16 Господи, Боже наш! Всичкото това богатство, което приготвихме, за да съградим дом за Твоето свято име, е от Твоята ръка и всичко е Твое.
17 Аз зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и Те радва чистосърдечието; и аз с чисто сърце пожертвах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, събран тук, е готов на жертва.
18 Господи, Боже на предците ни Авраам, Исаак и Израил, запази за вечни времена този стремеж в мислите на Своя народ и насочи сърцата им към Тебе.
19 А на сина ми Соломон дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, за да изпълни всичко това и да завърши градежа, който съм подготвил.“
20 След това Давид каза на цялото събрание: „Благословете сега Господа, нашия Бог.“ И цялото събрание благослови Господа, Бога на предците си, и като коленичиха, се поклониха на Господа и на царя.