14 Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
15 Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“
16 Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог.
17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“
18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
19 И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“
20 Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният ме изпълни с голяма горест.