17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“
18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
19 И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“
20 Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният ме изпълни с голяма горест.
21 Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“
22 И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.