14 Но без твоето съгласие не искам да правя нищо, за да не вършиш добрина по принуда, а по желание.
15 Може би той ти бе отнет за известно време с цел да може да се върне при теб завинаги,
16 но вече не просто като роб, а повече от роб – като брат. Той ми е много скъп и вярвам, че ще стане още по-скъп на теб – и като човек, и като брат в Господа.
17 Така че, ако ме смяташ за приятел, приеми го по същия начин, както би приел мен.
18 И ако те е онеправдал в нещо или ти дължи нещо, пиши го на моя сметка.
19 Аз, Павел, със собствената си ръка пиша: „Ще се разплатя с теб“. А да не говорим за това, че ти ми дължиш и собствения си живот.
20 Да, братко, бих искал да си ми полезен в Господа. Ободри сърцето ми в Христос.