3 Скъпи мои, въпреки че много ми се искаше да ви пиша за общото ни спасение, почувствах, че е нужно да ви пиша и да ви убедя да се борите за вярата, която Бог веднъж завинаги даде на своите святи хора.
4 Защото сред вас са се промъкнали някои, за чието осъждане Писанията отдавна са пророкували. Това са безбожници, които изопачават благодатта на нашия Бог, за да оправдаят своя разгулен живот, и отричат Исус Христос, нашия единствен Господар и Господ.
5 Искам да ви припомня, независимо че всичко това вече ви е известно, че Господ, който веднъж завинаги спаси своя народ от земята на Египет, след това погуби онези, които не повярваха.
6 Припомнете си и ангелите, които не удържаха поверените им позиции на власт, а напуснаха своя дом – Бог ги държи в тъмнина, във вечни окови, докато бъдат осъдени, когато дойде великият ден.
7 Не забравяйте Содом, Гомора и околните градове, които също както ангелите се отдадоха на разврат и неестествени сексуални връзки. Подложени на наказанието на вечния огън, те представляват изрично предупреждение за нас.
8 По същия начин тези хора сред вас, водени от сънищата си, оскверняват телата си, отхвърлят властта на Господа и хулят славните.
9 Дори архангел Михаил, когато спореше за тялото на Моисей, не се осмели да осъди дявола с хулни думи, а само каза: „Господ да те укори!“