9 Щом като приемаме свидетелството на хора, трябва да признаем, че свидетелството на Бога е по-значимо. Това е Божието свидетелство: той е свидетелствал за своя Син.
10 Който вярва в Божия Син, носи това свидетелство в себе си. Който не вярва на Бога, го е обявил за лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, което Бог е дал за Сина си.
11 А свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в неговия Син.
12 Който има Сина, има този живот. Който няма Божия Син, няма този живот.
13 Всичко това пиша на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.
14 С увереност можем да пристъпим към Бога, защото той ни слуша, когато го молим за нещо, което е по волята му.
15 Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме го помолили.