4 Помня сълзите ти за мен и жадувам да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Припомням си искрената ти вяра, която първо имаха баба ти Лоида и майка ти Евника, и съм убеден, че сега я имаш и ти.
6 Ето защо ти напомням да поддържаш огъня на Божия дар, който получи, когато положих ръцете си върху теб.
7 Защото Духът, който Бог ни даде, не ни прави плахи, а ни изпълва със сила, любов и себевладение.
8 Така че не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мен, който съм затворник заради него, а бъди готов да страдаш за Благата вест заедно с мен, като разчиташ на силата, която Бог ти дава.
9 Той ни спаси и ни призова към свят живот не заради нещо, което ние самите сме извършили, а заради собственото си намерение и благодат, която вече ни бе дал в Христос Исус преди началото на времето,
10 но ни я показа сега с идването на Христос Исус, нашия Спасител. Той сложи край на властта на смъртта и чрез Благата вест разкри вечния живот.