4 и ще питат: „Нали обеща да дойде? Къде е? Предците ни починаха, а всичко продължава да е същото, както при началото на сътворението.“
5 Говорейки така, те умишлено забравят какво се случи в миналото – по Божията заповед имаше небеса и земя, която беше сътворена от вода и съществуваше чрез вода.
6 А след това, пак с вода, светът бе залят и загина.
7 Но чрез същата тази заповед сегашните небеса и земя се съхраняват, за да бъдат унищожени с огън. Пазят се за деня, когато всички безбожници ще бъдат осъдени и унищожени.
8 Но това нещо не забравяйте, скъпи мои: един ден за Господа е като хиляда години, а хиляда години – като един ден.
9 Господ не бави изпълнението на обещанието си, както някои тълкуват забавянето. Напротив: той показва търпение към вас, защото не иска никой да бъде погубен и иска всички да се покаят.
10 Но денят на Господа ще дойде неочаквано, както се промъква крадец. Тогава небесата ще изчезнат с тътен, огън ще погълне небесните тела, а земята и всичко вършено там ще бъде разкрито.