22 Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;
23 Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше <делото Си> на Този, Който съди справедливо;
24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
25 Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.