14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.
16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
18 Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.
19 И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.
20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>