4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
8 И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито <се срамувай> от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата <дадена> от Бога,
9 Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,
10 а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,