33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;
39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.