5 <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.