10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и като преседяхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.