14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
15 И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.
16 С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
19 И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.