22 Тогава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
23 На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.