Деяния 26:6-12 BG1940

6 И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю Агрипо, ме обвиняват юдеите!

8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,