12 когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,
13 Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;
14 но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.
15 Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,
16 не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!
17 И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.
18 И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;