6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
8 Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има <нещо> добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.
9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.
10 Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.
11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.
12 Зная и в оскъдност <да живея>, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички <обстоятелства> съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.