20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.
24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.