Юда 1:1-7 BG1940

1 Юда, слуга Исус Христов, а брат Яковов, до призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:

2 Милост, мир и любов да ви се умножат.

3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

4 Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, <че подлежат> на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос.

5 А искам да ви напомня, (тъй като сте узнали <вече> всичко това), че Господ, като избави веднъж <Своя> народ от египетската земя, после погуби ония, които не повярваха,

6 и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;

7 както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци {Гръцки: И следваха след чужда плът. Бит. 19:5}, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.