2 И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си <желание> да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.
3 Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял <много> кръв.
4 А Господ Израилевият Бог избра мене, измежду целия ми бащин дом, за да бъда цар над Израиля до века; защото избра Юда за вожд, а от Юдовия дом <избра> моя бащин дом, и между синовете на баща ми благоволи да направи мене цар над целия Израил.
5 А измежду всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове), Той избра сина ми Соломона да седи на престола на Господното царство над Израиля;
6 и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.
7 И ако постоянствува да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века.
8 Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, <заръчвам ви:> Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да <продължавате да> владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследство на потомците си за винаги.